Kremikovtsi Monastery

Кремиковският манастир „Свети Георги Победоносец" е сгушен в зелена гънка на подножието на Стара планина, достатъчно далеч от София, за да усетите селски дух, но достатъчно близо, за да го достигнете с градски автобус. Основан през XIV век, разрушен от османците през 1382 г. и възстановен през 1493 г. от богат софийски гражданин на име Радивой в памет на двете му малки деца, починали от чума, малката каменна църква съдържа един от най-цялостните и най-добре запазени стенописни цикли от края на XV век в България. Ктиторските портрети на Радивой, жена му Видослава и двете им починали деца са на северната стена.

Манастирският комплекс е по-голям от Драгалевския — три двора, камбанария, градини с круши и черешови дървета, и модерна църква от XIX век редом със средновековната. Старата църква е причината да дойдете: едва 12 метра дълга, тъмна отвътре и покрита от пода до купола с оригинални стенописи от 1493 г. Потърсете сцената със св. Георги, убиващ дракона, на южната стена, и трогателния портрет на двете деца в малките им церемониални дрехи на северната. В комплекса живеят монахини и някоя от тях обикновено отваря средновековната църква при поискване.

Достигането изисква усилие — автобус 117 от автогара „Източна капия" в източния край на София, около 45 минути общо от центъра. Елате в събота, когато български семейства пристигат с пикници, или в делничен ден за уединение. Комбинирайте с разходка в околните хълмове или спирка в село Кремиковци. Не е място за хора с малко време, но ако искате да видите най-добрата българска средновековна живопис извън Бояна без тълпи и без билет — това е мястото.

Работно време

Винаги безплатно

Всеки ден 8:00-17:00

Какво да видите

Стенопис от 1493 г. на св. Георги, убиващ змея — Южната стена на старата църква

Портрет на ктиторското семейство с две починали деца — Северната стена на старата църква, долен регистър

Оригиналният резбован иконостас — Източната стена на старата църква

Съвети на място

Помолете монахинята в двора да отключи старата църква, ако вратата е затворена — тя ще го направи, ако проявите истински интерес.

Автобус 117 се движи приблизително на всеки 30 минути — проверете часовете за връщане, преди да тръгнете, за да не останете блокирани.

Вземете си пикник — тревистата площ извън стените е подходяща за целта, а вътре няма къде да се храните.